2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4202 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2017 19:05
Познавах две бутилки. Едната беше пълна с вяра, а другата с изгрев.
Обичахме, седнали на дървената маса, набраздена с резки от хранения на животи, да хапваме облаци.
Аз издърпвах с клечки за суши, крайчеца на облака, който кротко си седеше в морската картина, изтеглях нишка, увивах я и им я подавах направо в гърлата. После бързо затварях с тапите им , защото ако не затегнеш добре , вярата остава ненахранена, а изгрева, прекалено контрастен и оголен.
Мръвките ни бяха заоблени камъчета. Имаше навсякъде в изобилие, а струните на душите ни фино пресъздаваха шума на вълни от недрата на всемира. Не си мислете, че бутилките нямат души - заблуда е. Защото те са прозрачни, усукват телата си в странни форми, само и само съдържанието да се чувства комфортно.
Веднъж държах душата на една бутилка, с форма на сърце. В нея плуваше цихлида с преливащи цветове, аз виждах пръстите на ръката си и дланта в десетизмерно пространство и смисълът бе прозрение.
Бутилките обичат за закуска, прегоряли от препичане истории и цигулкова копърка в консерва. Предъвкват бавно, наслаждавайки се на вкусните фантасмагории и си пийват от себе си. Посоляват от време на време с пръски от крила на гларуси и се поклащат с ритъм на време.
По някое време стават огледални и аз виждам части от себе си в различни моменти - устните ми, когато се влюбвам, лявата ноздра, когато надушва развалено приятелство, ъгъла на окото ми , от който се ражда сълза, когато погребвам нещо или някой.
Тогава седим на огледалната плоскост на измеренията и от малкото пясъчно островче до нас ни гледа с бинтован ствол животът.
Когато си правим запои , се събличаме голи и цопваме в океана. Небето се превръща в огромна фуния , през която излива в гърлата ни космоса. Наливаме се с космос до припадък, а на сутринта повръщаме звезди и мъглявини. Понякога дерат гърлата ни или припарват, но така прочистват съзнанието, че дискомфорта определено си струва.
С бутилките вяра и изгрев обичаме сладки неща. Например гърди на очи от вълни. Имат сладоледен вкус с морска сол по кожата и накрая винаги се облизваме и ни се иска още.
Когато бях дете и живеех в буркан в буркана, седях на постоянно горящия стол на познанието. Ръцете ми трепереха, защото хич не е лесно да стискаш с пръсти буркани в буркани, с дупе на горящ стол.
А вяра и изгрев ме гледаха от бъдещето и ми викаха давай можеш да стигнеш до нас.
Сега съм просто люк на пространство.
Носът ми е ,провесен на тънка нишка облак над устните.
Вяра и изгрев са двете ми очи и моето лице ту гледа през едното, ту през другото, повдигайки се на пръсти..
24.06.2017 19:13
24.06.2017 19:15
:)))
моят любим разказ беше нещо близооо
да се сета, след малко..
знаем, че няма място в клиниките за целия контингент фрустрирани, но и Блог бг не е място за лечението ви.
Имай предвид това, а също и че да си блогър с нищо не те задължава да пишеш коментари.Повечето блогъри живеят много добре когато не ги коментират.
Поздрави. :)
24.06.2017 21:44
Бих помогнала с намирането на мястото, което ти е нужно, но нямам познати в този бранш.
Подлогването, обаче е очевидно и ме изпълва с възторг!
Как да не те подкрепя и провокирам. Ако не се лъжа, има такава терапия - писане на стихове и проза.
Не се сдържай, излей това, което те тормози. може някой специалист да ти помогне безплатно.
Харесва ми това осоляване с пръски от гларуси - и махмурлукът от препиване с вяра и изгреви! Извинявай за приземяването в триизмерното пространство на тривиалния прочит:)))
Поздрави, Факти!
:)))
моят любим разказ беше нещо близооо
да се сета, след малко..
знаем, че няма място в клиниките за целия контингент фрустрирани, но и Блог бг не е място за лечението ви.
Имай предвид това, а също и че да си блогър с нищо не те задължава да пишеш коментари.Повечето блогъри живеят много добре когато не ги коментират.
Поздрави. :)
Бих помогнала с намирането на мястото, което ти е нужно, но нямам познати в този бранш.
Подлогването, обаче е очевидно и ме изпълва с възторг!
Как да не те подкрепя и провокирам. Ако не се лъжа, има такава терапия - писане на стихове и проза.
Не се сдържай, излей това, което те тормози. може някой специалист да ти помогне безплатно.
Харесва ми това осоляване с пръски от гларуси - и махмурлукът от препиване с вяра и изгреви! Извинявай за приземяването в триизмерното пространство на тривиалния прочит:)))
Поздрави, Факти!
25.06.2017 08:54
- Какво ти става, стегни се! - издишах във врата му , или изсъсках , или го помолих и аз не знам, защото той просто се срина :
- Не знам какво да правя. Заради мен настъпва края. Разрушавам винаги любовта, или я откъсвам от сърцето си като израстък, който ми пречи.
- Овладей се , ще те науча да обичаш истински . Хвани се за кръста ми. Дръж се за мен.
Докоснах нежно болката му:
- Затвори очи и сънувай отдаване!
Вагабонтинът притвори очи и се разплака. Реши да плаче дълго , за да изплаче вината си от преди 100 години.
попадни ми тази музика/ за теб е ,специалноо..
https://youtu/77umP7IRxD4
Много ми хареса, Ева!
Поздравления за таланта!
- Какво ти става, стегни се! - издишах във врата му , или изсъсках , или го помолих и аз не знам, защото той просто се срина :
- Не знам какво да правя. Заради мен настъпва края. Разрушавам винаги любовта, или я откъсвам от сърцето си като израстък, който ми пречи.
- Овладей се , ще те науча да обичаш истински . Хвани се за кръста ми. Дръж се за мен.
Докоснах нежно болката му:
- Затвори очи и сънувай отдаване!
Вагабонтинът притвори очи и се разплака. Реши да плаче дълго , за да изплаче вината си от преди 100 години.
попадни ми тази музика/ за теб е ,специалноо..
https://youtu/77umP7IRxD4
Много ми хареса, Ева!
Поздравления за таланта!